ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
60 години в театъра ще отбележи Недялко Йорданов с поетично-музикалния спектакъл „Сцената е моят дом“ в Летния театър на Бургас довечера от 19:30 ч. Ще му акомпанира верният му творчески събрат – композиторът Хайгашод Агасян.
Само преди три месеца големият Йорданов чества юбилея на софийска сцена в „Сълза и смях“, а шоуто премина при препълнена зала, с шумен успех и много бисове. Вълнуващият рецитал се превърна в емоционална изповед на любимия на поколения поет за театъра, където в края на 60-те на миналия век прави революция, за забранените пиеси, за сблъсъците с някогашната цензура и за победите, за творчеството и любовта.
Акцент в моноспектакъла на 12 септември ще бъде емблематичният, продължил 28 години, бургаски период в творчеството му.
„Сега по-голямата част от моята изповед ще бъде свързана с началото и цялото ми пребиваване в Бургаския театър – от 1962-ра до 1990 г. Спектакълът ще бъде и в памет на починалите бургаски артисти. Искам да накарам бургазлии да си спомнят за тези хора, които вече ги няма, а са ги гледали на сцената и са им ръкопляскали“, казва Недялко Йорданов.
В Летния театър ще се състои и премиерата на най-новите му книги „Епопея на незабравимите“ и „Все още“, от които поетът ще прочете избрани стихотворения.
Той признава, че вълнението пред бургаска публика е по-особено, по-наситено и напрежението е по-голямо.
„Нямам сценична треска, даже имам сценично нетърпение“, казва Йорданов.
Моноспектакъла на 12 септември той ще открие с едно от най-новите си стихотворения, което все още не е публикувано никъде – „Не ми се тръгва“.
НЕ МИ СЕ ТРЪГВА...
Гледам се на екрана... Всичко на него личи...
Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи...
Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса.
Въобразявах си някак... Стават и чудеса...
И се надявах, че може да не изглеждам стар...
Тези жестоки камери... Прожекторът като фар...
Очите ми... Вече притворени... Гласът... Сякаш на друг...
Походката... да не говорим... Видно е... Куцук, куцук...
И все пак хората слушат... Специално за мене дошли.
Всякакви... Стари и млади... Пеша... С автобус...Със коли...
Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи.
И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи...
Връщам се несъзнателно 60 години назад...
Боже, колко е хубав тука земният свят!
Искам тук да си бъда... Не искам някакъв друг...
Ще се опитам... Ще пея... Още... Но само тук.
И до кога?.. До когато... Самият аз не знам...
Просто не ми се тръгва... Никак... Още за Там.
Десетина години... Стават и чудеса...
Ще си подстрижа брадата... И ще си пусна коса...
Никакви стари песни, изпети по навик стар.
Просто излизам на сцената с чисто нов репертоар.
